Някой някога /преди 1960/ създава самодеен клуб в селото и пуска в експлоатация любителска радиостанция с инициал LZ2KAL.Това вероятно е станало с помоща на окръжния радиоклуб във В.Търново. По спомени на Кирил Илиев LZ2JA , той през 1968/69 години е инструктор по радиоподготовка – спомага за преместването на стария предавател на LZ2KSQ и един концертен приемник в училището на с.Алеково с цел да се възроди дейността на LZ2KAL.Инициативата вероятно е пропаднала по неизвестни причини.Някой някога /преди 1960/ създава самодеен клуб в селото и пуска в експлоатация любителска радиостанция с инициал LZ2KAL.Това вероятно е станало с помоща на окръжния радиоклуб във В.Търново. По спомени на Кирил Илиев LZ2JA , той през 1968/69 години е инструктор по радиоподготовка – спомага за преместването на стария предавател на LZ2KSQ и един концертен приемник в училището на с.Алеково с цел да се възроди дейността на LZ2KAL.Инициативата вероятно е пропаднала по неизвестни причини.
Author Archives: lz3ai
LZ2KCT
LZ2KCT – самодеен радиоклуб с. ЦаревецLZ2KCT – самодеен радиоклуб с. Царевец
LZ2KPK
На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора ,поставят началото на организирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.
В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/,Боян Аджаров/SK/-активист на радиоклуба в Г.Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник “Орфей”,един морзов манипулатор и едно зумерче и “колелото се завърта”.Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов/LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.
Приемникът е същия “Орфей”, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с
българския “Сигнал”. Вследствие на положителното въздействие сред младежите,
самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.
Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна антена кубичен квадрат за 14/21 MHz с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта,подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.
Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане “лов на лисици”. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.
Стига се само до участие в окръжни състезания.Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.
Радилюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те
официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.
По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.
На 10.10.1966 няколко души, ентусиазирани млади хора ,поставят началото наорганизирано радиолюбителско движение в с. Поликраище.
В една стая, на една частна къща, на площада на селото – Бончо Василев /LZ2AS-sk/,Боян Аджаров/SK/-активист на радиоклуба в Г.Оряховица и Милко Пендов /LZ2UC/, поставят на една маса /взета от читалището/ един преработен концертен приемник “Орфей”,един морзов манипулатор и едно зумерче и “колелото се завърта”.Започва се със слушателска дейност и един кръжок по радиотелеграфия с ученици от местните начални училища /3/. През това време се строи предавателя на бъдещата радиостанция със 100% материали предоставени от Окръжния радиоклуб LZ2KBA с началник Иван Попов/LZ2SA/ и в един студен зимен ден, на 15.01.1968 LZ2KPK излиза в ефир с около 50 вата на едно ГУ50 и Ant VS1AA.
Приемникът е същия “Орфей”, но по късно е сменен с руския КВ-М и после с
българския “Сигнал”. Вследствие на положителното въздействие сред младежите,
самодейния радиоклуб получава подкрепата на кметството, на училищните ръководства, на обществеността в селото и най-ефективна е финансовата помощ от местното АПК/ТКЗС/.
Благодарение на тази помощ върху сградата на АПК-то където се помещава радиостанцията е вдигнато 10м ЖР стълб на който бе построена една 4 елементна антена кубичен квадрат за 14/21 MHz с дължина на бума 9м. За 3,5 Мгхц бе направена една Делта,подготвени бяха материали за направата на 3 елемента бим за 7 Мгхц и 5 елемента квадрат на 28 – но за съжаление последните не бяха осъществени.
Учебната дейност продължава с добри темпове – всяка година има три кръжока – два по телеграфия – за начинаещи и за напреднали и един по радио-засичане “лов на лисици”. Последния върви трудно заради проблемите с материалната база – недостатъчен брой приемници и само един предавател.
Стига се само до участие в окръжни състезания.Броят на операторите постоянно се мени, но има периоди в които броят им достига 15-20 и това довежда до организиране и откриване на втори радиоклуб в селото към Младежкия дом с инициал LZ2KAB.
Радилюбителите-оператори редовно вземат участие във вътрешни републикански и в международни КВ състезания с различен успех, но има и призови места. През 90 години на миналия век дейността на клубовете постепенно замира и след 2000 г. те
официално не съществуват, но остават най-запалените в ефира. Една статистика: към 2010 год. в Поликраище има 9 лични люб. радиостанции с 22 инициала при около 2000 жители.
По случай 20 годишния юбилей на клуба през 1986 година Поликраище е домакин на IV национална среща на радиолюбителските семейства.
LZ2KKW
LZ2KKW – самодеен радиоклуб Килифарево
LZ2KKP
LZ2KKP- градски радиоклуб Полски Тръмбеш – самодеенLZ2KKP- градски радиоклуб Полски Тръмбеш – самодеен
LZ2KAE
LZ2KAE – градски радиоклуб – Елена – самодеенLZ2KAE – градски радиоклуб – Елена – самодеен
LZ2KSQ
За първоначалното организиране на самодеен клуб в гр.Свищов ,няма никакви сведения или спомени на някого.Това вероятно е станало преди 1960г.,като за начало е използван предавател изработен в Търновския радиоклуб + концертен приемник,които през 1968 са преместени в училището на с.Алеково за да се възроди дейността на LZ2KAL. Малко преди това за LZ2KSQ е бил построен предавател на 3 етажа с ГУ50 и е получен свързочен приемник. С учебната дейност – обучение на ученици от началните класове се е занимавал Тодор Колев /sk/ – по професия учител. С работата на радиостанцията се е занимавал Тодор Колчев LZ2TK/sk/ – професионален радист в БРП , който е използвал полуавтоматичен механичен ключ “виброплекс”.
В началото на 1970 година радиоклубът на обществени начала в гр. Свищов е обособен като щатен. Годината е използвана за набиране на кадри – хора занимаващи се и желаещи да се занимават с радиолюбителска дейност, оборудване на на зала и кабинет за конструкторска дейност, радиостанция и материали. Есента на 1970 г. е открита и първата учебна година. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране и подготовка на наборници-свързочници. Впоследствие, с годините обемът на обучаемите се увеличава многократно. Радиостанцията с повиквателен знак LZ2KSQ провежда първите връзки от откриването на клуба.През 1970-72 г. са построени два радиопредавателя – 50 и 250w и един един приемопредавател за SSB. Същият участва в преглед за ТНТМ и завоюва 2 място. През 1974 г. е построен и свързочен център, от където се провеждат КВ и УКВ състезания. През същата година са проведени и първите УКВ връзки чрез отражение от метеорни следи и чрез радиолюбителски спътници. През 1975 г. са открити самодейните клубове в с.Царевец LZ2KCT и в с.Горна Студена. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране, работи се по обучение на оператори на радиостанция. Ръководители са съответно Димитър Блажев и Илия Желев.
СПОРТНОСЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
В първите години от създаване на клуба са формирани отбори по скоростна радиотелеграфия, радиомногобой, радиозасичане. Ежегодно се участва в окръжни и републикански състезания.Студентският отбор по скоростна радиотелеграфия и радиомногобой е двукратен републикански шампион. Пионерските отбори по радиотелеграфия са многократни окръжни първенци. Ръководител Тодор Колев /sk/.
КОНСТРУКТОРСКА ДЕЙНОСТ
В периода на своето съществуване като щатен клуб,тази дейност се развива със сериозни темпове.
- 1970 – КВ предавател 50w – Никола Стоянов
- 1971 – КВ предавател 250w – Стефан Христов
- 1972 – КВ трансийвър SSB – Стефан Христов
- 1973 – КВ трансийвър SSB – Божидар Атанасов
- 1974 – УКВ предавател+конвертор – Стефан Христов
- 1975 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов /LZ4PA/
- 1975 – КВ предавател – Димитър Блажев
- 1976 – УКВ антени 4х 10 елемента /на 45 м над земята/
- УКВ усилвател 250 вата
- КВ антена двоен квадрат + антени за ниските обхвати
- КВ предавател – Здравко Петков /LZ2BZ/
- КВ трансийвър SSB – Никола Стоянов
- УКВ конвертор 432 MHz
- 1978 – Любителска телевизия SSTV – Петър Ангелов /LZ4PA/
- 1 KW КВ усилвател – Красимир Лазаров /LZ4SU/
- Монтирана 5м диаметър параболична антена /432/ със следяща система
- 1979 – Укв радиостанция 144/432 MHz – Стефан Христов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
- 1982 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
- УКВ антена 16х32 елемента /432/ за ЕМЕ
- 1984 – 1 KW УКВ усилвател за 432 MHz за ЕМЕ QSO
За периода 1977 – 2000 г. са изработени различни измерителни и помощни апаратури,които са в помощ на цялостната дейност на клуба.След пускането на УКВ ретланслаторите са са построени и преработени множество УКВ приемопредаватели – Красимир Кунев, Петър Сашев, Кирил Стефанов, Атанас Славев.
КВ И УКВ ДЕЙНОСТ
Безспорно, в тази дейност клуба бележи най-големи успехи. Трябва да отдаде дължимото на Илия Кирилов /LZ1IKY/, Иван Павлов, на студентите Златко, Любчо, Стефан, на Петър Ангелов, Красимир Лазаров и много други.
- УКВ радиостанцията е лидер в участието си в Републикански състезания. УКВ маратон – Димитър Блажев.
- Върхов успех е провеждането на първата връзка ЕМЕ на 432 MHz през 1984 година = LZ2KSQ-DL9KR. Впоследствие YU, F, G, SM, PA.
- Със званието “Майстор на спорта” са удостоени 7 активиста на клуба.
- Открити и работили 2 клубни радиостанции и 9 лични.
- От участие в Републикански и Международни състезания, прегледи на ТНТМ, Национални радиоконструкторски изложби Общинския радиоклуб гр.Свищов е завоювал 134 златни, сребърни и бронзови медали. 22 дипломи и междунаародни плакети.
Стефан Христов е началник радиоклуб Свищов по това време.
За първоначалното организиране на самодеен клуб в гр.Свищов ,няма никакви сведения или спомени на някого.Това вероятно е станало преди 1960г.,като за начало е използван предавател изработен в Търновския радиоклуб + концертен приемник,които през 1968 са преместени в училището на с.Алеково за да се възроди дейността на LZ2KAL. Малко преди това за LZ2KSQ е бил построен предавател на 3 етажа с ГУ50 и е получен свързочен приемник. С учебната дейност – обучение на ученици от началните класове се е занимавал Тодор Колев /sk/ – по професия учител. С работата на радиостанцията се е занимавал Тодор Колчев LZ2TK/sk/ – професионален радист в БРП , който е използвал полуавтоматичен механичен ключ “виброплекс”.
В началото на 1970 година радиоклубът на обществени начала в гр. Свищов е обособен като щатен. Годината е използвана за набиране на кадри – хора занимаващи се и желаещи да се занимават с радиолюбителска дейност, оборудване на на зала и кабинет за конструкторска дейност, радиостанция и материали. Есента на 1970 г. е открита и първата учебна година. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране и подготовка на наборници-свързочници. Впоследствие, с годините обемът на обучаемите се увеличава многократно. Радиостанцията с повиквателен знак LZ2KSQ провежда първите връзки от откриването на клуба.През 1970-72 г. са построени два радиопредавателя – 50 и 250w и един един приемопредавател за SSB. Същият участва в преглед за ТНТМ и завоюва 2 място. През 1974 г. е построен и свързочен център, от където се провеждат КВ и УКВ състезания. През същата година са проведени и първите УКВ връзки чрез отражение от метеорни следи и чрез радиолюбителски спътници. През 1975 г. са открити самодейните клубове в с.Царевец LZ2KCT и в с.Горна Студена. Обучават се групи по радиотелеграфия, радиоконструиране, работи се по обучение на оператори на радиостанция. Ръководители са съответно Димитър Блажев и Илия Желев.
СПОРТНОСЪСТЕЗАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
В първите години от създаване на клуба са формирани отбори по скоростна радиотелеграфия, радиомногобой, радиозасичане. Ежегодно се участва в окръжни и републикански състезания.Студентският отбор по скоростна радиотелеграфия и радиомногобой е двукратен републикански шампион. Пионерските отбори по радиотелеграфия са многократни окръжни първенци. Ръководител Тодор Колев /sk/.
КОНСТРУКТОРСКА ДЕЙНОСТ
В периода на своето съществуване като щатен клуб,тази дейност се развива със сериозни темпове.
- 1970 – КВ предавател 50w – Никола Стоянов
- 1971 – КВ предавател 250w – Стефан Христов
- 1972 – КВ трансийвър SSB – Стефан Христов
- 1973 – КВ трансийвър SSB – Божидар Атанасов
- 1974 – УКВ предавател+конвертор – Стефан Христов
- 1975 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов /LZ4PA/
- 1975 – КВ предавател – Димитър Блажев
- 1976 – УКВ антени 4х 10 елемента /на 45 м над земята/
- УКВ усилвател 250 вата
- КВ антена двоен квадрат + антени за ниските обхвати
- КВ предавател – Здравко Петков /LZ2BZ/
- КВ трансийвър SSB – Никола Стоянов
- УКВ конвертор 432 MHz
- 1978 – Любителска телевизия SSTV – Петър Ангелов /LZ4PA/
- 1 KW КВ усилвател – Красимир Лазаров /LZ4SU/
- Монтирана 5м диаметър параболична антена /432/ със следяща система
- 1979 – Укв радиостанция 144/432 MHz – Стефан Христов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
- 1982 – КВ трансийвър SSB – Петър Ангелов – I-ва награда в реп. преглед на ТНТМ
- УКВ антена 16х32 елемента /432/ за ЕМЕ
- 1984 – 1 KW УКВ усилвател за 432 MHz за ЕМЕ QSO
За периода 1977 – 2000 г. са изработени различни измерителни и помощни апаратури,които са в помощ на цялостната дейност на клуба.След пускането на УКВ ретланслаторите са са построени и преработени множество УКВ приемопредаватели – Красимир Кунев, Петър Сашев, Кирил Стефанов, Атанас Славев.
КВ И УКВ ДЕЙНОСТ
Безспорно, в тази дейност клуба бележи най-големи успехи. Трябва да отдаде дължимото на Илия Кирилов /LZ1IKY/, Иван Павлов, на студентите Златко, Любчо, Стефан, на Петър Ангелов, Красимир Лазаров и много други.
-
- УКВ радиостанцията е лидер в участието си в Републикански състезания. УКВ маратон – Димитър Блажев.
- Върхов успех е провеждането на първата връзка ЕМЕ на 432 MHz през 1984 година = LZ2KSQ-DL9KR. Впоследствие YU, F, G, SM, PA.
- Със званието “Майстор на спорта” са удостоени 7 активиста на клуба.
- Открити и работили 2 клубни радиостанции и 9 лични.
- От участие в Републикански и Международни състезания, прегледи на ТНТМ, Национални радиоконструкторски изложби Общинския радиоклуб гр.Свищов е завоювал 134 златни, сребърни и бронзови медали. 22 дипломи и междунаародни плакети.
Стефан Христов е началник радиоклуб Свищов по това време.
LZ2KBK
LZ2KBK – градски радиоклуб Павликени – самодеенLZ2KBK – градски радиоклуб Павликени – самодеен
LZ2KAF
LZ2KAF – градски радиоклуб Горна Оряховица
Началото е около 1949 година, когато започва учебна дейност по подготовка на радисти. Преподаватели са професионални радисти от ТАБСО на летище Г.Оряховица.
През месец май на 1953 година е открита любителската радиостамция LZ2KAF с отговорник Боян Аджаров /sk/, който е с клас “В”. В началото на 1954 Аджаров се прибира за няколко години в родния со Пловдивски край, а помещението на LZ2KAF е запечатано, поради липса на друг оператор с клас “В”, който да поеме функциите на отговорник. 1954год. на работа на летището пристига Страхил Богоев LZ1BA, който е родом от Пиринския край, взел е изпита за клас”В”. Издаването на свидетелството за клас и документите за отговорник на станцията малко се забавят, но в началото на 1955 г. LZ2KAF е отново в ефира. Богоев през това време не стои, с помоща на окръжния радиоклуб в Търново, построяват нов предавател.
1958/59 г. радиоклуба става щатен и за началник е назначен бивш военен, който въвежда свои правила. Апаратурата на станцията е сменена с фабрична военна или по точно предавателя е “РСБ-Ф-3” – с акумулатори и умформери , приемнкът е “УС-П”.
Така устроената станция не е оперативна като за нуждите на любителските връзки. Въпреки трудността оператори на станцията има и се правят връзки почти денонощно. Повечето са ученици от новосъздадения /1959/ техникум по електротехника. Най активни са Рачо Казаков, Иван Димитров, Христофор “FORI” Михайлов/LZ2DW/, Павлина Джипова -работи на CW, Йорданка “Даша”, Йордан Муслийски /LZ2EY/sk/.
LZ2KAF съществува така до 1967 година, когато всички оператори на LZ2KAF се преселват да работят на LZ2KLC – за незапознатите разстоянието между центровете на двата града е 2 км, между крайните къщи тогава бе 600м, тротоари от двете страни на пътя, и много редовен автотранспорт на 15-20 минути. Така началника на клуба остана сам и се съгласи да се развали предавателя за части, достави и другите необходими за построяването на нов предавател по клсическото изпълнение VFO-BU-FD—FD-PA. Цялостната изработка на шасито и електрическата част се ръководеше от Николай Гранитски /тогава на 18г./ който e и конструктор на този предавател. След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71. Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка, пилене, пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радоклуб ни дадоха два приемника КВ-М изапочна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.
С новата “чукачка” – така наричахме предавателя, нещата потръгнаха, започнахме и редовно участие в международни и вътрешни състезания, постигнахме и първите призови места. Специално за LZDXC от местното свързочно поделение вземахме редовно един Р-250.
1969 година най активни в ефира бяха Тодор Папазов/LZ1WR,CT7AEQ/, Христо Рачев/LZ2HG/,Лиляна “Lilly” Йорданова – работеше на CW и Стефан Кръстев/LZ2DB/.
През 1973 година Христофор Михайлов /LZ2DW/ конструира приставка към приемника “ВОЛНА-К” и “чукачката” – така се сдобихме с телеграфен трансийвър, който допринесе много за по оперативна работа по време на състезания. Около края на 1974 година със закупен правен CW/SSB трансийвър се появихме и на SSB. След 1975 се наблюдава силно увеличаване броя на операторите на станцията и правенето на радиовръзки денонощно . Това може би се дължи и на това, че след 1972 година началник на клуба е Иван Енчев – отличен организатор на различни мероприятия в клуба. След него /1977-1979/ н-к на клуба е Стефан Кръстев, след това са Милан Генов/LZ2BN/, Бaлков, Венци/ex LZ2WU/ и последен беше Михаил Бозгунов LZ2BK /sk//ex LZ2LZ, ex LZ1LZ/.
За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г.Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/,ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията. Голяма част от тези младежи проявяват интерс към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче “магията” на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб, те са били оператори на LZ2KAF и се считат за негови възпитаници.
LZ1UC Йордан Гайдаров гр.Стара Загора
LZ1WR Тодор Папазов гр.Карлово also CT7AEQ
LZ1YP Иван гр.Нова Загора
LZ2AJ Нено М. Калчев гр.Трявна
LZ2AU Антоанета Енчева гр.Г.Оряховица
LZ2BH Борислав гр.Павликени
LZ2BL Тодор Несторов гр.Г.Оряховица
LZ2BN Милан.Г.Миланов гр.Г.Оряховица
LZ2DB Стефан Д.Кръстев с.Поликраище
LZ2DO Иван Д.Русев гр.Г.Оряховица
LZ2DW Христофор А.Михайлов гр.Г.Оряховица
LZ2FC Делян К.Колев гр.Бургас
LZ2FI Светла гр.Плевен
LZ2FV Цветан гр.Плевен
LZ2HL Костадин П.Костадинов гр.Г.Оряховица
LZ2HQ Асен Кънев гр.Г.Оряховица
LZ2NB Николай Парашкевов гр.Г.Оряховица
LZ2NW Михаил Д.Тросков гр.В.Търново
LZ2UA Влад М.Владов гр.Троян
LZ2ZW Стефан Иванов с.Правда ВТ
LZ3IF Иван Г.Иванов гр.София
LZ3TU Павел гр.София also 9V1TU
LZ4AU Йордан гр.Г.Оряховица also R3/LZ4AU
LZ4WX Румен Раев also AJ4MWLZ2KAF – градски радиоклуб Горна Оряховица
Началото е около 1949 година, когато започва учебна дейност по подготовка на радисти. Преподаватели са професионални радисти от ТАБСО на летище Г.Оряховица.
През месец май на 1953 година е открита любителската радиостамция LZ2KAF с отговорник Боян Аджаров /sk/, който е с клас “В”. В началото на 1954 Аджаров се прибира за няколко години в родния со Пловдивски край, а помещението на LZ2KAF е запечатано, поради липса на друг оператор с клас “В”, който да поеме функциите на отговорник. 1954год. на работа на летището пристига Страхил Богоев LZ1BA, който е родом от Пиринския край, взел е изпита за клас”В”. Издаването на свидетелството за клас и документите за отговорник на станцията малко се забавят, но в началото на 1955 г. LZ2KAF е отново в ефира. Богоев през това време не стои, с помоща на окръжния радиоклуб в Търново, построяват нов предавател.
1958/59 г. радиоклуба става щатен и за началник е назначен бивш военен, който въвежда свои правила. Апаратурата на станцията е сменена с фабрична военна или по точно предавателя е “РСБ-Ф-3” – с акумулатори и умформери , приемнкът е “УС-П”.
Така устроената станция не е оперативна като за нуждите на любителските връзки. Въпреки трудността оператори на станцията има и се правят връзки почти денонощно. Повечето са ученици от новосъздадения /1959/ техникум по електротехника. Най активни са Рачо Казаков, Иван Димитров, Христофор “FORI” Михайлов/LZ2DW/, Павлина Джипова -работи на CW, Йорданка “Даша”, Йордан Муслийски /LZ2EY/sk/.
LZ2KAF съществува така до 1967 година, когато всички оператори на LZ2KAF се преселват да работят на LZ2KLC – за незапознатите разстоянието между центровете на двата града е 2 км, между крайните къщи тогава бе 600м, тротоари от двете страни на пътя, и много редовен автотранспорт на 15-20 минути. Така началника на клуба остана сам и се съгласи да се развали предавателя за части, достави и другите необходими за построяването на нов предавател по клсическото изпълнение VFO-BU-FD—FD-PA. Цялостната изработка на шасито и електрическата част се ръководеше от Николай Гранитски /тогава на 18г./ който e и конструктор на този предавател. След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71. Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка, пилене, пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радоклуб ни дадоха два приемника КВ-М изапочна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.
С новата “чукачка” – така наричахме предавателя, нещата потръгнаха, започнахме и редовно участие в международни и вътрешни състезания, постигнахме и първите призови места. Специално за LZDXC от местното свързочно поделение вземахме редовно един Р-250.
1969 година най активни в ефира бяха Тодор Папазов/LZ1WR,CT7AEQ/, Христо Рачев/LZ2HG/,Лиляна “Lilly” Йорданова – работеше на CW и Стефан Кръстев/LZ2DB/.
През 1973 година Христофор Михайлов /LZ2DW/ конструира приставка към приемника “ВОЛНА-К” и “чукачката” – така се сдобихме с телеграфен трансийвър, който допринесе много за по оперативна работа по време на състезания. Около края на 1974 година със закупен правен CW/SSB трансийвър се появихме и на SSB. След 1975 се наблюдава силно увеличаване броя на операторите на станцията и правенето на радиовръзки денонощно . Това може би се дължи и на това, че след 1972 година началник на клуба е Иван Енчев – отличен организатор на различни мероприятия в клуба. След него /1977-1979/ н-к на клуба е Стефан Кръстев, след това са Милан Генов/LZ2BN/, Бaлков, Венци/ex LZ2WU/ и последен беше Михаил Бозгунов LZ2BK /sk//ex LZ2LZ, ex LZ1LZ/.
За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г.Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/,ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията. Голяма част от тези младежи проявяват интерс към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче “магията” на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб, те са били оператори на LZ2KAF и се считат за негови възпитаници.
LZ1UC Йордан Гайдаров гр.Стара Загора
LZ1WR Тодор Папазов гр.Карлово also CT7AEQ
LZ1YP Иван Цонев гр.Нова Загора
LZ2AJ Нено М. Калчев гр.Трявна
LZ2AU Антоанета Енчева гр.Г.Оряховица
LZ2BH Борислав Борисов гр.Павликени
LZ2BL Тодор Несторов гр.Г.Оряховица
LZ2BN Милан.Г.Миланов гр.Г.Оряховица
LZ2DB Стефан Д.Кръстев с.Поликраище
LZ2DO Иван Д.Русев гр.Г.Оряховица
LZ2DW Христофор А.Михайлов гр.Г.Оряховица
LZ2FC Делян К.Колев гр.Бургас
LZ2FI Светла Цветкова гр.Плевен
LZ2FV Цветелин Цветков гр.Плевен
LZ2HL Костадин П.Костадинов гр.Г.Оряховица
LZ2HQ Асен Кънев гр.Г.Оряховица
LZ2NB Николай Парашкевов гр.Г.Оряховица
LZ2NW Михаил Д.Тросков гр.В.Търново
LZ2UA Влад М.Владов гр.Троян
LZ2ZW Стефан Иванов с.Правда ВТ
LZ3IF Иван Г.Иванов гр.София
LZ3TU Павел Павлов гр.София also 9V1TU
LZ4AU Йордан гр.Г.Оряховица also R3/LZ4AU
LZ4WX Румен Раев also AJ4MW
LZ2KBA
LZ2KAC/ LZ2KBA
LZ2KAC /след 196…2/3??/= LZ2KBA

Пред радиоклуба 1965- най в ляво Христо Ценев LZ2AA, най в дясно е Николай Писаров LZ2JF , а до него Данчо Гайдаров LZ1UC
LZ2KAC/ LZ2KBA
LZ2KAC /след 196…2/3??/= LZ2KBA