Един истински radio-ham

ЙОРДАН ГАЙДАРОВ – LZ1UC

Йордан Гайдаров, LZ1UC

Йордан Гайдаров, LZ1UC

Бях ученик в осми клас, когато една девойка мина да записва за курс по радиотелеграфия.Бях чувал за азбуката на Морз и дори бях слушал телеграфни сигнали, когато съм се „разхождал“ по късите вълни на домашния ни радиоприемник. Записаха ме почти насила и аз отидох на първата сбирка, воден повече от любопитство. Радиозалата се намираше в центъра на Г. Оряховица, в бивш магазин и бе оборудвана с 4 дълги маси, десетина морзови ключа и един зумер. Инструктор ни беше Петко Николов – радист в тогавашното ТАБСО. Не бях особено впечатлен от първото занятие, но постепенно се увлякох и започнах бързо да усвоявам материала. Бях най-младия в курса, но напредвах най-бързо. Това направи впечатление на Николов и той ме похвали, че съм много музикален. Всички се изсмяха на глас, защото знаеха ,че свиря на цигулка.Николов ме поощряваше и понякога се занимаваше допълнително с мен. По-късно почна да ме води в клубната радиостанция и да ми показва как се правят радиовръзки.
Разбира се бях далеч от умението сам да работя на радиостанцията. Помня ,че тя се помещаваше в таванската стая на сградата на ДОСО. Предавателя беше 25 вата и антена „Уиндом“. Не мога да си спомня какъв беше приемникът, но помня че приемаше само телеграфия.
Страшно завиждахме на LZ2KBA, че излъчва с „цели“ 50 вата.
Слагах слушалките и потъвах в необятния ефир. Петко пък подробно ми обясняваше какво приема и какво предава. Започна да ме запознава и с кодовете и съкращенията. Когато завърших курса и вече можех да приемам и предавам около 80 знака в минута той ми предложи да правя от време на време радиовръзки на телеграфия. Тогава все още не работехме на АМ. И тъй като нямах все още клас „С“, а правилникът беше много строг, правех радиовръзките, като използвах неговото име, в негово присъствие, разбира се.
В десети клас ме приеха в курса по моторно летене и аз поизоставих радиолюбителството, за което съжалявам. От мен летец не стана, но затова пък изостанах сериозно в радиолюбителската дейност. Ето защо, когато семейството ми се пресели в Димитровград, потърсих незабавно радиоклуба. Началникът му се оказа млад и много приятен човек Младен LZ2MC /sk/ и ме прие радушно в екипа.
За мой късмет клубът имаше аутомашина и аз започнах да тренирам упорито. След няколко месеца приемах 100 знака в минута.
През това време работех на клубната радиостанция LZ1KRA. Явих се на изпит за клас „С“ и след като го издържах успешно, вече започнах да работя съвсем легално.
Когато влязох в казармата се оказа, че съм най-добрия радист в поделението и веднага ме включиха в дежурните разчети.
Тук ще отворя една скоба и ще си призная, че от време на време си позволявах да правя по някоя връзка на 3,5 мегахерца под инициала LZ1KDG, чиито последни букви отговаряха на името ми.
След като семейството ми се пресели да живее в Лясковец с радост разбрах че и там е основан радиоклуб, който бързо открих и започнах да работя на LZ2KLC. Появата ми беще приета радушно, тъй като станцията беше останала без оператори. Преди мен от времена време там беше работил Димитър Стайков LZ1FO, който по това време е бил войник в Г.Оряховица.
Предавателя бе дело на радиотехника Стоян Златев и работеше с крайна лампа ГУ-50. Използвахме антена „Дълга жица“ с дължина около 80 метра,закрепена в единия си край за кубето на църквата. И досегане мога да си обясня как попът е позволил това да се случи. С тази антена се чувахме доста добре из страната и по света. Друг е въпросът какви хармоници сме „сеели“ наоколо, пък и кой ти беше чувал тогава за КСВ?
Приемникът беше руски /не помня какъв/ с присаден към него втори осцилатор, за да може да приемаме телеграфия. В този вид работехме активно и дори си позволявахме да участваме във вътрешни и международни състезания.
На проведения през 1966 година републикански шампионат за първи път се изнесохме на платото над Лясковец и се разположихме до тогавашния телевизионен ретланслатор откъдето взехме ток. Изпънахме антена G5RV и започнахме пробите. Оказа се че се чуваме отлично из цялата страна. А след състезанието стана ясно,че сме се класирали на трето място, което беше голям успех за нас.
Бях седнал на едно сандъче вместо стол и помня, че в края на състезанието се бях схванал, че не можех да стана от мястото си.
Началник на радиоклуба в Г.Оряховица бе бивш военен, който с неадекватните си заповеди успя да прогони най-добрите оператори на LZ2KAF. В резултат към LZ2KLC се присъединиха Стефан Кръстев LZ2DB, Тодор Папазов LZ1WR, Павлина Джипова. Дойдоха и три момичета от Лясковец: Пепа , Дора и Елена и така се оформи новият екип, а аз бях назначен за отговорник. Мога да кажа определено, в този състав бяхме една от най-активните любителски радиостанции в страната.
Междувременно бях приет за студент във Великотърновския университет и тъй като живеех основно във В.Търново се включих в екипа на LZ2KBA. По това време началник на радиоклуба бе Христо Деведжиев, а по късно Иван Попов LZ2SA.
Материалната база на LZ2KBA беше значително по-добра, а имаше и добър операторски колектив. Провеждаше се по-активна спортно състезателна дейност. За това допринасяше и по-мощния 1-киловатов предавател. Но и там ползвахме една посредствена антена „Уиндом“ и създаваше доста смущения на телевизията и на Дома на народната армия.
По време на контести аз работех винаги на LZ2KLC, а на LZ2KBA оставаха операторите Николай Писаров LZ2JF и Ангел Личев LZ2UG.
През останалото време работех активно и на LZ2KLC. През 1971 година започнах работа в Радио Стара Загора и се приобщих към към колектива на LZ1KSZ, а по късно и към LZ1KWT.
През 1988 година получих разрешение да работя и на личната си радиостанция с инициал LZ1UC.

13.02.2014

LZ2KAF

LZ2KAF – градски радиоклуб Горна Оряховица

Началото е около 1949 година, когато започва учебна дейност по подготовка на радисти. Преподаватели са професионални радисти от ТАБСО на летище Г.Оряховица.

Подготовка на радисти  в Г.Оряховица.Снимката е  от 1952-54 год.

Подготовка на радисти в Г.Оряховица.Снимката е от 1952-54 год.


През месец май на 1953 година е открита любителската радиостамция LZ2KAF с отговорник Боян Аджаров /sk/, който е с клас „В“.  В началото на 1954 Аджаров се прибира за няколко години в родния со Пловдивски край,  а помещението на LZ2KAF е запечатано,  поради липса на друг оператор с клас „В“,  който да поеме функциите на отговорник.  1954год. на работа на летището пристига Страхил Богоев LZ1BA,  който е родом от Пиринския край,  взел е изпита за клас“В“.  Издаването на свидетелството за клас и документите за отговорник на станцията малко се забавят,  но в началото на 1955 г. LZ2KAF е отново в ефира.  Богоев през това време не стои,  с помоща на окръжния радиоклуб в Търново,  построяват нов предавател.

LZ2KAF 1955  в ляво от приемника е прдавателя

LZ2KAF 1955 в ляво от приемника е прдавателя

LZ1BA  1978

LZ1BA 1978


1958/59 г. радиоклуба става щатен и за началник е назначен бивш военен, който въвежда свои правила. Апаратурата на станцията е сменена с фабрична военна или по точно предавателя е „РСБ-Ф-3“ – с акумулатори и умформери , приемнкът е „УС-П“.

LZ2KAF  1961

LZ2KAF 1961

Така устроената станция не е оперативна като за нуждите на любителските връзки. Въпреки трудността оператори на станцията има и се правят връзки почти денонощно. Повечето са ученици от новосъздадения /1959/ техникум по електротехника. Най активни са Рачо Казаков, Иван Димитров, Христофор „FORI“ Михайлов/LZ2DW/, Павлина Джипова -работи на CW, Йорданка „Даша“,  Йордан Муслийски /LZ2EY/sk/.

LZ2KAF op FORI

LZ2KAF op FORI

  LZ2KAF съществува така до 1967 година,  когато всички оператори на LZ2KAF се преселват да работят на LZ2KLC – за незапознатите разстоянието между центровете на двата града е 2 км, между крайните къщи тогава бе 600м,  тротоари от двете страни на пътя,  и много редовен автотранспорт на 15-20 минути.  Така началника на клуба остана сам и се съгласи да се развали предавателя за части,  достави и другите необходими за построяването на нов предавател по клсическото изпълнение VFO-BU-FD–FD-PA.  Цялостната изработка на шасито и електрическата част се ръководеше от Николай Гранитски /тогава на 18г./  който e и конструктор на този предавател.  След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71.  Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка,  пилене,  пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радоклуб ни дадоха два приемника КВ-М  изапочна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.

LZ2KAF 1969

LZ2KAF 1969

С новата „чукачка“ – така наричахме предавателя,  нещата потръгнаха,  започнахме и редовно участие в международни и вътрешни състезания,  постигнахме и първите призови места.   Специално за LZDXC  от местното свързочно поделение вземахме редовно един Р-250.

LZ2KAF 1969 LZDXC -Тодор LZ1WR и Стефан LZ2DB

LZ2KAF 1969 LZDXC -Тодор LZ1WR и Стефан LZ2DB

1969 година най активни в ефира  бяха Тодор Папазов/LZ1WR,CT7AEQ/, Христо Рачев/LZ2HG/,Лиляна  „Lilly“ Йорданова – работеше на CW  и Стефан Кръстев/LZ2DB/.

LZ2KAF - 1969  от ляво на дясно Стефан LZ2DB,  YL Lilly, Христо LZ2HG   и Тодор LZ1WR

LZ2KAF – 1969 от ляво на дясно Стефан LZ2DB, YL Lilly, Христо LZ2HG и Тодор LZ1WR

През 1973 година  Христофор  Михайлов /LZ2DW/  конструира приставка към приемника „ВОЛНА-К“  и „чукачката“ – така се сдобихме с телеграфен трансийвър, който допринесе много за по оперативна работа по време на състезания.  Около края на 1974 година със закупен правен  CW/SSB  трансийвър се появихме и на SSB.  След 1975 се наблюдава силно увеличаване броя на операторите на станцията и правенето на радиовръзки денонощно . Това може би се дължи и на това,  че след 1972 година началник на клуба е Иван Енчев – отличен организатор  на различни мероприятия в клуба. След него  /1977-1979/  н-к на клуба е  Стефан Кръстев, след това са Милан Генов/LZ2BN/, Бaлков, Венци/ex LZ2WU/  и последен беше Михаил  Бозгунов  LZ2BK /sk//ex LZ2LZ, ex LZ1LZ/.

За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г.Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/,ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията.  Голяма част от тези младежи проявяват интерс към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им  остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче „магията“ на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб,  те са били оператори на LZ2KAF   и се считат за негови възпитаници.

LZ1UC Йордан Гайдаров гр.Стара Загора

LZ1WR Тодор Папазов гр.Карлово also CT7AEQ

LZ1YP Иван Цонев гр.Нова Загора

LZ2AJ Нено М. Калчев  гр.Трявна

LZ2AU Антоанета Енчева гр.Г.Оряховица

LZ2BH Борислав Борисов гр.Павликени

LZ2BL Тодор Несторов гр.Г.Оряховица

LZ2BN Милан.Г.Миланов гр.Г.Оряховица

LZ2DB Стефан Д.Кръстев с.Поликраище

LZ2DO Иван Д.Русев гр.Г.Оряховица

LZ2DW Христофор А.Михайлов гр.Г.Оряховица

LZ2FC Делян К.Колев гр.Бургас

LZ2FI Светла Цветкова гр.Плевен

LZ2FV Цветелин Цветков гр.Плевен

LZ2HL Костадин П.Костадинов гр.Г.Оряховица

LZ2HQ Асен Кънев гр.Г.Оряховица

LZ2NB Николай Парашкевов гр.Г.Оряховица

LZ2NW Михаил Д.Тросков гр.В.Търново

LZ2UA Влад М.Владов гр.Троян

LZ2ZW Стефан Иванов с.Правда ВТ

LZ3IF Иван Г.Иванов гр.София

LZ3TU Павел Павлов гр.София also 9V1TU

LZ4AU Йордан гр.Г.Оряховица also R3/LZ4AU

LZ4WX Румен Раев also AJ4MW