Един истински radio-ham

ЙОРДАН ГАЙДАРОВ – LZ1UC

Йордан Гайдаров, LZ1UC

Йордан Гайдаров, LZ1UC

Бях ученик в осми клас, когато една девойка мина да записва за курс по радиотелеграфия.Бях чувал за азбуката на Морз и дори бях слушал телеграфни сигнали, когато съм се „разхождал“ по късите вълни на домашния ни радиоприемник. Записаха ме почти насила и аз отидох на първата сбирка, воден повече от любопитство. Радиозалата се намираше в центъра на Г. Оряховица, в бивш магазин и бе оборудвана с 4 дълги маси, десетина морзови ключа и един зумер. Инструктор ни беше Петко Николов – радист в тогавашното ТАБСО. Не бях особено впечатлен от първото занятие, но постепенно се увлякох и започнах бързо да усвоявам материала. Бях най-младия в курса, но напредвах най-бързо. Това направи впечатление на Николов и той ме похвали, че съм много музикален. Всички се изсмяха на глас, защото знаеха ,че свиря на цигулка.Николов ме поощряваше и понякога се занимаваше допълнително с мен. По-късно почна да ме води в клубната радиостанция и да ми показва как се правят радиовръзки.
Разбира се бях далеч от умението сам да работя на радиостанцията. Помня ,че тя се помещаваше в таванската стая на сградата на ДОСО. Предавателя беше 25 вата и антена „Уиндом“. Не мога да си спомня какъв беше приемникът, но помня че приемаше само телеграфия.
Страшно завиждахме на LZ2KBA, че излъчва с „цели“ 50 вата.
Слагах слушалките и потъвах в необятния ефир. Петко пък подробно ми обясняваше какво приема и какво предава. Започна да ме запознава и с кодовете и съкращенията. Когато завърших курса и вече можех да приемам и предавам около 80 знака в минута той ми предложи да правя от време на време радиовръзки на телеграфия. Тогава все още не работехме на АМ. И тъй като нямах все още клас „С“, а правилникът беше много строг, правех радиовръзките, като използвах неговото име, в негово присъствие, разбира се.
В десети клас ме приеха в курса по моторно летене и аз поизоставих радиолюбителството, за което съжалявам. От мен летец не стана, но затова пък изостанах сериозно в радиолюбителската дейност. Ето защо, когато семейството ми се пресели в Димитровград, потърсих незабавно радиоклуба. Началникът му се оказа млад и много приятен човек Младен LZ2MC /sk/ и ме прие радушно в екипа.
За мой късмет клубът имаше аутомашина и аз започнах да тренирам упорито. След няколко месеца приемах 100 знака в минута.
През това време работех на клубната радиостанция LZ1KRA. Явих се на изпит за клас „С“ и след като го издържах успешно, вече започнах да работя съвсем легално.
Когато влязох в казармата се оказа, че съм най-добрия радист в поделението и веднага ме включиха в дежурните разчети.
Тук ще отворя една скоба и ще си призная, че от време на време си позволявах да правя по някоя връзка на 3,5 мегахерца под инициала LZ1KDG, чиито последни букви отговаряха на името ми.
След като семейството ми се пресели да живее в Лясковец с радост разбрах че и там е основан радиоклуб, който бързо открих и започнах да работя на LZ2KLC. Появата ми беще приета радушно, тъй като станцията беше останала без оператори. Преди мен от времена време там беше работил Димитър Стайков LZ1FO, който по това време е бил войник в Г.Оряховица.
Предавателя бе дело на радиотехника Стоян Златев и работеше с крайна лампа ГУ-50. Използвахме антена „Дълга жица“ с дължина около 80 метра,закрепена в единия си край за кубето на църквата. И досегане мога да си обясня как попът е позволил това да се случи. С тази антена се чувахме доста добре из страната и по света. Друг е въпросът какви хармоници сме „сеели“ наоколо, пък и кой ти беше чувал тогава за КСВ?
Приемникът беше руски /не помня какъв/ с присаден към него втори осцилатор, за да може да приемаме телеграфия. В този вид работехме активно и дори си позволявахме да участваме във вътрешни и международни състезания.
На проведения през 1966 година републикански шампионат за първи път се изнесохме на платото над Лясковец и се разположихме до тогавашния телевизионен ретланслатор откъдето взехме ток. Изпънахме антена G5RV и започнахме пробите. Оказа се че се чуваме отлично из цялата страна. А след състезанието стана ясно,че сме се класирали на трето място, което беше голям успех за нас.
Бях седнал на едно сандъче вместо стол и помня, че в края на състезанието се бях схванал, че не можех да стана от мястото си.
Началник на радиоклуба в Г.Оряховица бе бивш военен, който с неадекватните си заповеди успя да прогони най-добрите оператори на LZ2KAF. В резултат към LZ2KLC се присъединиха Стефан Кръстев LZ2DB, Тодор Папазов LZ1WR, Павлина Джипова. Дойдоха и три момичета от Лясковец: Пепа , Дора и Елена и така се оформи новият екип, а аз бях назначен за отговорник. Мога да кажа определено, в този състав бяхме една от най-активните любителски радиостанции в страната.
Междувременно бях приет за студент във Великотърновския университет и тъй като живеех основно във В.Търново се включих в екипа на LZ2KBA. По това време началник на радиоклуба бе Христо Деведжиев, а по късно Иван Попов LZ2SA.
Материалната база на LZ2KBA беше значително по-добра, а имаше и добър операторски колектив. Провеждаше се по-активна спортно състезателна дейност. За това допринасяше и по-мощния 1-киловатов предавател. Но и там ползвахме една посредствена антена „Уиндом“ и създаваше доста смущения на телевизията и на Дома на народната армия.
По време на контести аз работех винаги на LZ2KLC, а на LZ2KBA оставаха операторите Николай Писаров LZ2JF и Ангел Личев LZ2UG.
През останалото време работех активно и на LZ2KLC. През 1971 година започнах работа в Радио Стара Загора и се приобщих към към колектива на LZ1KSZ, а по късно и към LZ1KWT.
През 1988 година получих разрешение да работя и на личната си радиостанция с инициал LZ1UC.

13.02.2014