Великият откривател и неговото изобретение

From “Calling all” – a book-essay about Tarnovo HAM club with author Sevar Zagorchinov

“Calling all” – a book-essay about Tarnovo HAM club

Village priest of Turin Mine (now city Krasnoturinsk) in northern Urals at all did not suspect that the little creature that he was born on March 16, 1859, will become one of the greatest inventors. Not suspected when little Sasha hours leafing through the yellowed pages of “The History of shipwrecks ” or when excited, bright-eyed, returns from the local metallurgical plant, spent long between machines. No. priest seen in the person of his son only successor of his title and so I enrolled in seminary Perm.

Из “Викам всички” – книга-очерк за Търновския радиоклюб, автор Севар Загорчинов

“Викам всички” – книга-очерк за Търновския радиоклюб

Селският свещеник на Турински Рудник (сега град Краснотуринск) в Северен Урал ни най-малко не е подозирал, че дребното същество, което му се ражда на 16 март 1859 г., ще стане един от най-великите изобретатели. Не го е подозирал и когато малкият Саша с часове прелиствал пожълтелите страници на „История на корабокрушенията”, нито когато развълнуван, със светнали очи, се връщал от местния металургически завод, прекарал дълго между машините. Не, свещеникът виждал в лицето на сина си само приемник на неговото звание и затова го записал в Пермската семинария.

Alexander was a good student, but between the church and philosophical books in his locker could be found and textbooks on physics, mathematics, electrical engineering. And the natural inclination of 18-year-old after completing the initial spiritual education takes him in physico-mathematical faculty of St. Petersburg University.

Graduated excellent higher education in 1882, he became professor of physics at Kronstadt officer school. This is, among many, first quality and the most advanced weather equipment and machines to the physical office, was born one of the greatest achievements in the world of science and technology – the radio.

On May 7, 1895 becomes an event that attracts great attention to St. Petersburg scientists circles: the members of the Russian “Physico-Chemical Society” Popov delivered a report at the conclusion of which it is said: “I express the hope that my device at further improvement can be used for the signal transmission distance with fast electrical oscillations, if only to find the source of such fluctuations, which have enough energy.” Together with the report Popov demonstrated his first successor.

Two months after Popov built radio (called a “burezapisvach”), which is operated by atmospheric electrical discharges in March next year in the ether (although only 250 meters away) rang two words “Heinrich Hertz” in the first world radio.

In the same year in attempts by ship and reached 640 meters away, and soon five kilometers, but real, serious radio taken Popov message that his first assistant Ribkin adopt: “24/01/1900 , the 2 hours and 15 minutes. Near commander “Ermak”. About Lavensaara sea hijack boat with fishermen. Help. Abel.”F irst SOS, which saves the lives of 27 nautical laborers. Countless times since 1900, the SOS is vibrated alarmingly in the air and has saved thousands of people. And even these three points are worthy of a laurel wreath of the great Russian scientist and designer.

Popov

Popov

As we said, these winter days of 1900 mark the beginning of the victory over the pa radio space.

Lonely ice between the village Hohland stuck still big, gray body of the battleship “Admiral General Apraksin”. Rescue running slow and difficult without a permanent connection between the island and the emergency in the city of Kotka.

Establish such a connection Popov and his people. Ribkin a group of specialist technicians and telegraph rises high radio masts on the island, and Popov organized a radio station in the town of Kotka. So between the battleship and drought, a distance of about 50 km over three months, the duration, rescue operations, has delivered over 400 radiograms. Also here is adopted and the first rescue radio, which was mentioned above.

Tirelessly hard, enthusiastically and effectively Popov worked 18 years in Kronstadt officer school, leaving only in 1901, taking the department of physics at the St. Petersburg Electrotechnical Institute.

Tsushimska tragedy severely affecting the health and spirit of Popov, because in it he lost dozens of employees, teachers, friends. In 1905 brutal Interior Minister Durnov not once urging Popov, who is now director of the Institute, recruit or insert between pupils secret police agents. Popov resolutely rejects all demands of Durnov, but their last meeting on December 31, 1905 is very turbulent; followed cerebral hemorrhage of the great Russian scientist, inventor and designer, and he died the same day at 5:00 pm.

In his not so long life Popov runs in constant and useful to humanity work. This life is not run smoothly: facilities for laboratories, and industrial activities in connection with the development of the radio is too poor standing and dishonest maneuvers of the Italian Marconi, who in 1896 patented in England similar to the Priest and invention in 1897. based “Wireless telegraph Company and signaling” with 100,000 pounds sterling capital much trouble the Russian inventor and appreciation for the work of myopic and corrupt officials and rulers often weary spirit. Yet everything Popov did not allocate shoulders not bring the head does not bend to the difficulties and hardships, and walking briskly and bravely .

Marconi

Marconi

But to talk about Alexander Stepanovich Popov only as a scientist and inventor would not be fair. We should definitely stop their attention on great patriot Popov, who rejects anger promising foreign capitalists sought to force him to leave his homeland and work for them. He replied briefly restrained but clear: “I am a Russian man and all their knowledge, all their work, all their achievements have the right to pay only their homeland. “I am proud that I was born a Russian, and if not contemporaries, then perhaps our descendants will appreciate how great is my attachment to the homeland and how happy I am that it abroad and in Russia found a new tool for communication.”

Such a creative and bright personality was the inventor of radio, Alexander Stepanovich Popov.
Александър бил добър ученик, но между черковните и философските книги в шкафчето му можело да се намерят и учебници по физика, математика, електротехника. И естественото влечение на 18-годишния младеж след завършване на първоначалното духовно образование го отвежда във физико-математическия факултет на Петербургския университет.
Завършил отлично висшето си образование в 1882 г., той става преподавател по физика в Кронщадската офицерска школа. Тук именно, между многобройните, първокачествени и най-модерни за времето апарати и машини на физическия кабинет, се ражда едно от най-великите постижения в световната наука и техника – радиовръзката.
На 7 май 1895 г. става събитие, което привлича изключителното внимание на петербургските учени кръгове: пред членовете на руското „Физико-химическо дружество” Попов изнася доклад, в заключението на който се казва: „Мога да изразя надеждата, че моят прибор при по-нататъшното усъвършенствуване може да бъде употребен за предаване на сигнали на разстояние с помощта на бързи електрически колебания, стига само да бъде намерен източник на такива колебания, който да притежава достатъчно енергия”. Заедно с доклада Попов демонстрира и своя пръв приемник.
Два месеца след това Попов построява радиоприемник (наречен от него „бурезаписвач”), който се задействува от атмосферните електрически изпразвания, а през март следващата година в етера (макар и само на 250 метра разстояние) прозвучават двете думи „Хенрих Херц” на първата в света радиограма.
В същата година при опитите с кораби бива достигнато и разстояние 640 м, а скоро и 5 км, но за истинска, сериозна радиовръзка се приема съобщението на Попов, което неговият пръв помощник Рибкин приема: “24.1.1900 г. 2 ч и 15 мин. До командира на „Ермак”. Около Лавенсаара морето отвлече лодка с рибари. Помогнете. Авелан.” Първото SOS. което спасява живота на 27 морски труженици. Безброй пъти след 1900 г. това SOS е трептяло тревожно във въздуха и е спасявало хиляди хора. И дори само тия три букви са, достоен лавров венец на великия руски учен и конструктор.

Попов

Попов

Както казахме, тези зимни дни на 1900 г. слагат началото на победата па радиовълните над пространството.
Самотно между ледовете при с. Хохланд е заседнало неподвижно голямото, сиво тяло на броненосеца „Генерал адмирал Апраксин”. Спасителните работи вървят бавно и трудно без постоянна връзка между острова и аварийната база в гр. Котка.
Такава връзка установяват Попов и неговите хора. Рибкин с група помощници техници и телеграфисти издига високата радиомачта на острова, а Попов организира радиостанцията в град Котка. Така между броненосеца и сушата, на разстояние около 50 км, в течение на 3 месеца, докато траят , спасителните работи, са предадени над 400 радиограми. Също тук е приета и първата спасителна радиограма, за която стана дума по-горе.
Неуморно, упорито, възторжено и резултатно Попов работи 18 години в Кронщадската офицерска школа, която напуска едва в 1901 г., заемайки катедрата по физика в Петербургския електротехнически институт.
Цушимската трагедия нанася жесток удар върху здравето и духа на Попов, защото в нея той загубва десетки свои сътрудници, учители, приятели. През 1905 г. бруталният министър на вътрешните работи Дурнов не един път настоява пред Попов, който сега е директор на института, да завербува или вмъкне между учениците тайни полицейски агенти. Попов решително отхвърля всички настоявания на Дурнов, но последната им среща на 31 декември 1905 г. е много бурна; последва кръвоизлияние в мозъка на великия руски учен, изобретател и конструктор и той умира същия ден в 5 часа вечерта.
Целият недълъг живот на Попов минава в непрестанен и полезен за цялото човечество труд. Този живот съвсем не тече гладко: материалната база за лабораторна, конструкторска и промишлена дейност във връзка с развитие на радиото е твърде бедна, постоянните и нечестни маневри на италианеца Маркони, който през 1896 г. патентова в Англия аналогично на Поповото изобретение и през 1897 г. основава „Компания за безжичен телеграф и сигнализация” със 100 000 фунта стерлинги капитал, създават много неприятности на руския изобретател, а недооценяването на работата му от късогледите и корумпирани висши чиновници и управници често унива духа му. Но въпреки всичко Попов не отпуска рамене, не привежда глава, не се огъва пред трудностите и несгодите, а крачи бодро и смело напред.

Маркони

Маркони

Ала да говорим за Александър Степанович Попов само като за учен и изобретател не би било справедливо. Ние трябва непременно да спрем вниманието си и върху големия родолюбец Попов, който с гняв отхвърля примамливите обещания на чуждите капиталисти, целещи да го накарат да напусне родината си и да заработи за тях. Той им отвръща кратко, сдържано, но пределно ясно: “Аз съм руски човек и всички свои знания,, целия свой труд, всички свои постижения имам право да отдам само на своята родина. Аз съм горд, че съм се родил руснак и ако не съвременниците, то може би нашите потомци ще оценят колко голяма е привързаността ми към родината и колко съм щастлив, че не в чужбина, а в Русия е открито новото средство за свръзка.”
Такава творческа и светла личност е изобретателят на радиото Александър Степанович Попов

Tagged , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.