Великият откривател и неговото изобретение

Из “Викам всички” – книга-очерк за Търновския радиоклюб, автор Севар Загорчинов

“Викам всички” – книга-очерк за Търновския радиоклюб

Селският свещеник на Турински Рудник (сега град Краснотуринск) в Северен Урал ни най-малко не е подозирал, че дребното същество, което му се ражда на 16 март 1859 г., ще стане един от най-великите изобретатели. Не го е подозирал и когато малкият Саша с часове прелиствал пожълтелите страници на „История на корабокрушенията”, нито когато развълнуван, със светнали очи, се връщал от местния металургически завод, прекарал дълго между машините. Не, свещеникът виждал в лицето на сина си само приемник на неговото звание и затова го записал в Пермската семинария.

Александър бил добър ученик, но между черковните и философските книги в шкафчето му можело да се намерят и учебници по физика, математика, електротехника. И естественото влечение на 18-годишния младеж след завършване на първоначалното духовно образование го отвежда във физико-математическия факултет на Петербургския университет.
Завършил отлично висшето си образование в 1882 г., той става преподавател по физика в Кронщадската офицерска школа. Тук именно, между многобройните, първокачествени и най-модерни за времето апарати и машини на физическия кабинет, се ражда едно от най-великите постижения в световната наука и техника – радиовръзката.
На 7 май 1895 г. става събитие, което привлича изключителното внимание на петербургските учени кръгове: пред членовете на руското „Физико-химическо дружество” Попов изнася доклад, в заключението на който се казва: „Мога да изразя надеждата, че моят прибор при по-нататъшното усъвършенствуване може да бъде употребен за предаване на сигнали на разстояние с помощта на бързи електрически колебания, стига само да бъде намерен източник на такива колебания, който да притежава достатъчно енергия”. Заедно с доклада Попов демонстрира и своя пръв приемник.
Два месеца след това Попов построява радиоприемник (наречен от него „бурезаписвач”), който се задействува от атмосферните електрически изпразвания, а през март следващата година в етера (макар и само на 250 метра разстояние) прозвучават двете думи „Хенрих Херц” на първата в света радиограма.
В същата година при опитите с кораби бива достигнато и разстояние 640 м, а скоро и 5 км, но за истинска, сериозна радиовръзка се приема съобщението на Попов, което неговият пръв помощник Рибкин приема: “24.1.1900 г. 2 ч и 15 мин. До командира на „Ермак”. Около Лавенсаара морето отвлече лодка с рибари. Помогнете. Авелан.” Първото SOS. което спасява живота на 27 морски труженици. Безброй пъти след 1900 г. това SOS е трептяло тревожно във въздуха и е спасявало хиляди хора. И дори само тия три букви са, достоен лавров венец на великия руски учен и конструктор.

Попов

Попов

Както казахме, тези зимни дни на 1900 г. слагат началото на победата па радиовълните над пространството.
Самотно между ледовете при с. Хохланд е заседнало неподвижно голямото, сиво тяло на броненосеца „Генерал адмирал Апраксин”. Спасителните работи вървят бавно и трудно без постоянна връзка между острова и аварийната база в гр. Котка.
Такава връзка установяват Попов и неговите хора. Рибкин с група помощници техници и телеграфисти издига високата радиомачта на острова, а Попов организира радиостанцията в град Котка. Така между броненосеца и сушата, на разстояние около 50 км, в течение на 3 месеца, докато траят , спасителните работи, са предадени над 400 радиограми. Също тук е приета и първата спасителна радиограма, за която стана дума по-горе.
Неуморно, упорито, възторжено и резултатно Попов работи 18 години в Кронщадската офицерска школа, която напуска едва в 1901 г., заемайки катедрата по физика в Петербургския електротехнически институт.
Цушимската трагедия нанася жесток удар върху здравето и духа на Попов, защото в нея той загубва десетки свои сътрудници, учители, приятели. През 1905 г. бруталният министър на вътрешните работи Дурнов не един път настоява пред Попов, който сега е директор на института, да завербува или вмъкне между учениците тайни полицейски агенти. Попов решително отхвърля всички настоявания на Дурнов, но последната им среща на 31 декември 1905 г. е много бурна; последва кръвоизлияние в мозъка на великия руски учен, изобретател и конструктор и той умира същия ден в 5 часа вечерта.
Целият недълъг живот на Попов минава в непрестанен и полезен за цялото човечество труд. Този живот съвсем не тече гладко: материалната база за лабораторна, конструкторска и промишлена дейност във връзка с развитие на радиото е твърде бедна, постоянните и нечестни маневри на италианеца Маркони, който през 1896 г. патентова в Англия аналогично на Поповото изобретение и през 1897 г. основава „Компания за безжичен телеграф и сигнализация” със 100 000 фунта стерлинги капитал, създават много неприятности на руския изобретател, а недооценяването на работата му от късогледите и корумпирани висши чиновници и управници често унива духа му. Но въпреки всичко Попов не отпуска рамене, не привежда глава, не се огъва пред трудностите и несгодите, а крачи бодро и смело напред.

Маркони

Маркони

Ала да говорим за Александър Степанович Попов само като за учен и изобретател не би било справедливо. Ние трябва непременно да спрем вниманието си и върху големия родолюбец Попов, който с гняв отхвърля примамливите обещания на чуждите капиталисти, целещи да го накарат да напусне родината си и да заработи за тях. Той им отвръща кратко, сдържано, но пределно ясно: “Аз съм руски човек и всички свои знания,, целия свой труд, всички свои постижения имам право да отдам само на своята родина. Аз съм горд, че съм се родил руснак и ако не съвременниците, то може би нашите потомци ще оценят колко голяма е привързаността ми към родината и колко съм щастлив, че не в чужбина, а в Русия е открито новото средство за свръзка.”
Такава творческа и светла личност е изобретателят на радиото Александър Степанович Попов

Tagged , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.