НИКО АВРАМОВ - DJ0GB (ex. LZ2DJ)

Аз започнах с радиолюбителството много рано. През 1958 год. се записах в един курс към пионерският дом в Търново за изучаване на радиотелеграфия. По време на обучението ни имахме възможност да посетим пионерската радиостанция LZ2KBS и видим как се установяват радио-връзки на къси вълни. Това ме заинтересува много въпреки, че тогава се работеше само на телеграфия. Радиостанцията беше с малка мощност 25 вата и тогава можеше да се правят радиовръзки само в пределите на България. От тогава аз реших да продължа заниманието си с радиолюбителство и по късно се записах в радиоклуба в Търново. По това време началник беше Кирил Несторов (бай Кирчо). Там аз продължих да се занимавам и по късно издържах изпит за радиолюбител клас „C“ От тогава вече имах право да работя на радиостанцията LZ2KAC, където аз ходех всеки ден за да правя радиовръзки. Седял съм и по цели нощи, заедно с други членове да правим радиовръзки и да участваме на състезания. По това време поради нашият голям интерес радиостанцията работеше почти непрекъснато и ние правехме много голям брой радиовръзки. През 1965 г. Издържах изпита за радиолюбител клас „B“ а в 1972 г. и клас „A“.

През същата 1965 г. участвах заедно с още двама радиолюбители Ник Писаров (LZ2JF) и Ангел Личев (LZ2UG) в републикански шампионат за установяване на радиовръзки по радиотелеграфия. На този шампионат ние завоювахме първо място в България с LZ2KBA и според регламента на състезанието тогава ние получихме тримата звание “МАЙСТОР НА РАДИОЛЮБИТЕЛСКИЯ СПОРТ“.

След завършване на гимназиалното ми образование през 1962 г. както всеки тогава и аз трябваше да отида в казармата. Бях разпределен за гр. Кърджали в един свързочен взвод. Още от самото начало командира на взвода след като ме провери като радиотелеграфист ми възложи задача аз да обучавам младите и старите войници по радио-телеграфия, освен това аз трябваше да започна да работя на радиостанцията и да поддържам радиовръзка със дивизията в Хасково. След като се върнах от казармата през 1964 г. започнах да работя в радиозавода във В. Търново и за мен беше напълно ясно че радиотехниката ще бъде моята професия в живота. Една година по късно се записах да уча радиотехника в Техникума В. Ломоносов в Г. Оряховица. След завършване на радиотехническото ми образование през 1968 година ми беше поверено обучаването на бъдещите работници за радиозавода във В. Търново в радиоклуба. Междувременно получих разрешително за строеж на радиостанция и през 1971 година аз започнах да си строя кв. трансивър през свободното ми време в радиоклуба което продължи до 1972 година. На това място трябва да кажа че ми беше оказана малка материална помощ от радиоклуба за строежа на моят трансивър. По същото време аз сключих брак с германска гражданка и трябваше да замина окончателно да живея в Германия (по това време беше ГДР). През лятото на 1972 година моят трансивър беше изложен на ТНТМ в гр. Пловдив където беше награден и аз получих тогава като награда един съветски часовник и диплома. Това беше третият изработен трансивър в България. Първият трансивър в България беше изработен тогава от Кирил Дръндаров (LZ2ZK) също от радиоклуба във В. Търново. Вторият трансивър беше изработен по същото време в Казанлък от Николай С. Пастърмов (LZ1YI) и беше представен също на ТНТМ.

Това e една снимка на моят трансивър от това време.

През 1972 г. построихме една малка къща на местността „Картала“ „за изнасяне“ на радиостанцията по време на състезания. По късно аз заминах в началото на декември заедно с моят трансивър за ГДР и след големи затруднения и задържане на границата за Румъния, поради което пристигнах с един ден закъснение в Лайпциг за разочарование и тревоги от страна на моята съпруга в Германия. По късно получих в ГДР , тогава моят първи германски инициал DM9BJM, a след официалната промяна на всички инициали получих вторият инициал Y29JM с който работих до 1988 г. от Лайпциг. През 1973 година представих моят трансивър на радиолюбителската среща на всички радиолюбители от ГДР в Лайпциг и тогава моят трансивър беше награден за втори път с диплома и отпечатан в немското списание Funkamateur 1974 г.

Това е списание Funkamateur 4/1974 г. предна и задна страница-оригинал където беше публикуван тогава моят трансивер.

В Германия този трансивър беше класиран на четвърто място от всички германски експонати, за мен това беше една голяма награда. Разбира се получих и германска диплома (ГДР) с която за съжаление вече не разполагам. През лятото на 1988 г. аз се преместих с цялото си семейство в Западна Германия – Бавария, а моят трансивър трябваше да остане в Лайпциг. Едно изнасяне от ГДР беше абсолютно невъзможно. И така аз се разделих с моят трансивър, който строих почти една година във В. Търново. След като се устроихме в Нюрнберг по късно, получих нов инициал DJ0GB с който работя и до сега. Всичко това беше тогава много трудно според политическите условия по това време. В ГДР работих като електроинженер в „Karl Marx –Universität“ в Лайпциг a по късно като екскурзовод-преводач на руски език със съветски групи които идваха в ГДР на екскурзии. Тази работа беше много интересна и аз работих точно 10 години до като дойде „перестройката“, а след това започнах да работя в компютърният бранш като техник по поддръжка на изчислителна станция в една фирма в Лайпциг до 1988 г.