LZ2KAF

Началото е около 1949 година, когато започва учебна дейност по подготовка на радисти. Преподаватели са професионални радисти от ТАБСО на летище Г. Оряховица.

На 22 май 1953 година е открита любителската радиостанция LZ2KAF с отговорник Боян Аджаров (sk), който е с клас „В“. В началото на 1954 Аджаров се прибира за няколко години в родния си Пловдивски край, а помещението на LZ2KAF е запечатано, поради липса на друг оператор с клас „В“, който да поеме функциите на отговорник. 1954 год. на работа на летището пристига Страхил Богоев LZ1BA, който е родом от Пиринския край, взел е изпита за клас „В“. Издаването на свидетелството за клас и документите за отговорник на станцията малко се забавят, но в началото на 1955 г. LZ2KAF е отново в ефира. Богоев през това време не стои, с помощта на окръжния радиоклуб в Търново, построяват нов предавател.

1958/59 г. радиоклуба става щатен и за началник е назначен бивш военен, който въвежда свои правила. Апаратурата на станцията е сменена с фабрична военна или по точно предавателя е „РСБ-Ф-3“ – с акумулатори и умформери , приемникът е „УС-П“.

Така устроената станция не е оперативна като за нуждите на любителските връзки. Въпреки трудността оператори на станцията има и се правят връзки почти денонощно. Повечето са ученици от новосъздадения /1959/ техникум по електротехника. Най активни са Рачо Казаков, Иван Димитров, Христофор „FORI“ Михайлов/LZ2DW/, Павлина Джипова – работи на CW, Йорданка „Даша“, Йордан Муслийски /LZ2EY (sk).

LZ2KAF съществува така до 1967 година, когато всички оператори на LZ2KAF се преселват да работят на LZ2KLC – за незапознатите разстоянието между центровете на двата града е 2 км, между крайните къщи тогава бе 600м, тротоари от двете страни на пътя, и много редовен автотранспорт на 15-20 минути. Така началника на клуба остана сам и се съгласи да се развали предавателя за части, достави и другите необходими за построяването на нов предавател по класическото изпълнение VFO-BU-FD–FD-PA. Цялостната изработка на шасито и електрическата част се ръководеше от Николай Гранитски /тогава на 18г./ който e и конструктор на този предавател.

След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71. Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка, пилене, пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радиоклуб ни дадоха два приемника КВ-М и започна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.

С новата „чукачка“ – така наричахме предавателя, нещата потръгнаха, започнахме и редовно участие в международни и вътрешни състезания, постигнахме и първите призови места. Специално за LZDXC от местното свързочно поделение вземахме редовно един Р-250.

1969 година най активни в ефира бяха Тодор Папазов/LZ1WR,CT7AEQ/, Христо Рачев/LZ2HG/,Лиляна „Lilly“ Йорданова – работеше на CW и Стефан Кръстев/LZ2DB/.

През 1973 година Христофор Михайлов /LZ2DW/ конструира приставка към приемника „ВОЛНА-К“ и „чукачката“ – така се сдобихме с телеграфен трансийвър, който допринесе много за по оперативна работа по време на състезания. Около края на 1974 година със закупен правен CW/SSB трансийвър се появихме и на SSB. След 1975 се наблюдава силно увеличаване броя на операторите на станцията и правенето на радиовръзки денонощно . Това може би се дължи и на това, че след 1972 година началник на клуба е Иван Енчев – отличен организатор на различни мероприятия в клуба. Тогава за първи път и после нееднократно се изнасяхме  с цялата техника на радиостанцията в района на Лясковския манастир, в една малка къщичка на бивш ретланслатор за телевизията. Там имаше  ЖР стълб който удължавахме до около 18 метра и монтирахме  Inverted Vee ANT за 80/40,20/15 метра. Мястото бе чудесно, без градските ел.смущения. Участия в много международни състезания, осъществяване на много DX QSO , са дело на поредица младежки ентусиазъм.

Дизaйнът на тази QSL трябваше да изготвим за една нощ, защото случайно накой успя да „пробие“ в полиграфията на ДЗЗ . На формат А4 с цветни хартийки бе изработен проекта , в дясно крепостта и текста го направи някакъв художник-приятел на някого в клуба. Тогава трудно намерихме и пишеща машина с латински букви за текста от отбратната страна. Това което виждате е от интернет – предлагаше се за 1$.

След Иван Енчев – н-к на клуба е Стефан Кръстев /1977-1979/ , след това са Милан Генов/LZ2BN/, Бaлков,

Венци/ex LZ2WU/ и последен беше Михаил Бозгунов LZ2BK (sk)/ex LZ2LZ/.

Първа лична любителска радиостанция в Г.Оряховица е на Димитър Драчев LZ1BC(sk) за период от 3-4 години / 1962-1965 ?/ с инициал LZ2BC.

В последствие около 1972/73 Костадин Петков LZ2HL построява своя предавател, а по късно и трансийвър на 3,5 и 14 MHz по схема на Чавдар Левков LZ1AQ.

Под ръководството на Иван Кованджиев – учител, се провеждат тренировки по „лов на лисици“ с апаратура подарена от оркъжния радио клуб.

За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г.Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/, ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията. Голяма част от тези младежи проявяват интерс към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче „магията“ на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб, те са били оператори на LZ2KAF и се считат за негови възпитаници.