LZ2KAF – градски радиоклуб Горна Оряховица

Началото е около 1949 година, когато започва учебна дейност по подготовка на радисти. Преподаватели са професионални радисти от ТАБСО на летище Г. Оряховица.

Подготовка на радисти в Г.Оряховица. Снимката е от 1952-54 год.

Подготовка на радисти в Г.Оряховица. Снимката е от 1952-54 год.

През месец май на 1953 година е открита любителската радиостанция LZ2KAF с отговорник Боян Аджаров (sk), който е с клас „В“. В началото на 1954 Аджаров се прибира за няколко години в родния си Пловдивски край, а помещението на LZ2KAF е запечатано, поради липса на друг оператор с клас „В“, който да поеме функциите на отговорник. 1954 год. на работа на летището пристига Страхил Богоев LZ1BA, който е родом от Пиринския край, взел е изпита за клас „В“. Издаването на свидетелството за клас и документите за отговорник на станцията малко се забавят, но в началото на 1955 г. LZ2KAF е отново в ефира. Богоев през това време не стои, с помощта на окръжния радиоклуб в Търново, построяват нов предавател.

LZ2KAF 1955 в ляво от приемника е прдавателя

LZ2KAF 1955 в ляво от приемника е прдавателя

LZ1BA 1978

LZ1BA 1978

1958/59 г. радиоклуба става щатен и за началник е назначен бивш военен, който въвежда свои правила. Апаратурата на станцията е сменена с фабрична военна или по точно предавателя е „РСБ-Ф-3“ – с акумулатори и умформери , приемникът е „УС-П“.

LZ2KAF 1961

LZ2KAF 1961

Така устроената станция не е оперативна като за нуждите на любителските връзки. Въпреки трудността оператори на станцията има и се правят връзки почти денонощно. Повечето са ученици от новосъздадения /1959/ техникум по електротехника. Най активни са Рачо Казаков, Иван Димитров, Христофор „FORI“ Михайлов/LZ2DW/, Павлина Джипова – работи на CW, Йорданка „Даша“, Йордан Муслийски /LZ2EY (sk).

LZ2KAF op FORI

LZ2KAF op FORI

LZ2KAF съществува така до 1967 година, когато всички оператори на LZ2KAF се преселват да работят на LZ2KLC – за незапознатите разстоянието между центровете на двата града е 2 км, между крайните къщи тогава бе 600м, тротоари от двете страни на пътя, и много редовен автотранспорт на 15-20 минути. Така началника на клуба остана сам и се съгласи да се развали предавателя за части, достави и другите необходими за построяването на нов предавател по класическото изпълнение VFO-BU-FD–FD-PA. Цялостната изработка на шасито и електрическата част се ръководеше от Николай Гранитски /тогава на 18г./ който e и конструктор на този предавател. След това беше построено и крайно стъпало 250 вата с ГК71. Всичко се правеше ръчно – рязане с ножовка, пилене, пробиване на дупки и отвори за цоклите на лампите с ръчна не електрическа дрелка. Oт окръжния радиоклуб ни дадоха два приемника КВ-М и започна едно страхотно надпреварване между операторите за по голям брой връзки, за повече DX.

LZ2KAF 1969

LZ2KAF 1969

С новата „чукачка“ – така наричахме предавателя, нещата потръгнаха, започнахме и редовно участие в международни и вътрешни състезания, постигнахме и първите призови места. Специално за LZDXC от местното свързочно поделение вземахме редовно един Р-250.

LZ2KAF 1969 LZDXC -Тодор LZ1WR и Стефан LZ2DB

LZ2KAF 1969 LZDXC -Тодор LZ1WR и Стефан LZ2DB

1969 година най активни в ефира бяха Тодор Папазов/LZ1WR,CT7AEQ/, Христо Рачев/LZ2HG/,Лиляна „Lilly“ Йорданова – работеше на CW и Стефан Кръстев/LZ2DB/.

LZ2KAF - 1969 от ляво на дясно Стефан LZ2DB, YL Lilly, Христо LZ2HG и Тодор LZ1WR

LZ2KAF – 1969 от ляво на дясно Стефан LZ2DB, YL Lilly, Христо LZ2HG и Тодор LZ1WR

През 1973 година Христофор Михайлов /LZ2DW/ конструира приставка към приемника „ВОЛНА-К“ и „чукачката“ – така се сдобихме с телеграфен трансийвър, който допринесе много за по оперативна работа по време на състезания. Около края на 1974 година със закупен правен CW/SSB трансийвър се появихме и на SSB. След 1975 се наблюдава силно увеличаване броя на операторите на станцията и правенето на радиовръзки денонощно . Това може би се дължи и на това, че след 1972 година началник на клуба е Иван Енчев – отличен организатор на различни мероприятия в клуба. След него /1977-1979/ н-к на клуба е Стефан Кръстев, след това са Милан Генов/LZ2BN/, Бaлков, Венци/ex LZ2WU/ и последен беше Михаил Бозгунов LZ2BK (sk) /ex LZ2LZ/.

За времето си на съществуване като щатен клуб – радиоклуба в Г. Оряховица е предимно учебен център за подготовка на радиотелеграфисти, като се почне от ученици в началните класове /5-8 клас/,ученици от средните училища и подготовка на наборници-радисти за армията. Голяма част от тези младежи проявяват интерес към любителското радио и стават оператори на клубната станция. По после някои от тях губят интерес и това занимание им остава спомен като едно младежко увлечение. За някои обаче „магията“ на любителското радио им става увлечение за цял живот. Независимо дали първоначалната си подготовка са започнали в този или друг клуб, те са били оператори на LZ2KAF и се считат за негови възпитаници.

LZ1UC Йордан Гайдаров гр. Стара Загора

LZ1WR Тодор Папазов гр. Карлово also CT7AEQ

LZ1YP Иван гр. Нова Загора

LZ2AJ Нено М. Калчев гр. Трявна

LZ2AU Антоанета Енчева гр. Г. Оряховица

LZ2BH Борислав гр. Павликени

LZ2BL Тодор Несторов гр. Г. Оряховица

LZ2BN Милан Г. Миланов гр. Г. Оряховица

LZ2DB Стефан Д. Кръстев с. Поликраище

LZ2DO Иван Д. Русев гр. Г. Оряховица

LZ2DW Христофор А. Михайлов гр. Г. Оряховица

LZ2FC Делян К. Колев гр. Бургас

LZ2FI Светла гр. Плевен

LZ2FV Цветан гр.Плевен

LZ2HL Костадин П. Костадинов гр. Г. Оряховица

LZ2HQ Асен Кънев гр. Г. Оряховица

LZ2NB Николай Парашкевов гр. Г. Оряховица

LZ2NW Михаил Д. Тросков гр. В. Търново

LZ2UA Влад М. Владов гр. Троян

LZ2ZW Стефан Иванов с. Правда ВТ

LZ3IF Иван Г. Иванов гр. София

LZ3TU Павел гр. София also 9V1TU

LZ4AU Йордан гр. Г. Оряховица also R3/LZ4AU

LZ4WX Румен Раев also AJ4MW

За повече погледнете страницата на LZ2KAF горе в менюто.

Tagged . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *