LZ2KAC / LZ2KBA

LZ2KAC /след 196…2/3??/= LZ2KBA

Юбилейни инициали: LZ13CWT LZ40KBA LZ2KAC НАЧАЛОТО 1946 година се създава „Съюз на радиотехниците в България, който после се трансформира в „Народен съюз за спорт и техника“ и след това в „Доброволна организация за съдействие на отбраната“ С това се слага истинското начало на организирано радиoлюбителско движение в България. Един по един из цялата страна започват да никнат кръжоци, курсове, учебни звена по радиотехника, радиоконструкторство и радиосвързочно дело. През 1952 година заработват и първите колективни радиостанции – LZ1KAB в София, LZ2KAC в Търново и други. Първи изпит за клас „В“ се провежда от междуведомствена комисия на 25 октомври 1951г. Това е много важно събитие, защото след като първите полагат изпит, вече могат да се издават разрешителни за строеж и постоянно ползване на клубни радиостанции. До този момент са издавани само временни разрешителни на радиолюбители клас „С “ за някои бележити дати или за участие на радиостанциите в състезания. А такива в момента са само LZ1KAB и LZ1AA, открита повторно официално през 1951г., вече като радиостанция на отдел „Радиосвързочно дело“ на ЦК на ДОСО. Веднага след изпита се подават документи за строеж на търновската станция LZ2KAC, първата извън София…. На 27 май 1952г. в Търново получават разрешение за строеж на предавател за LZ2KAC. Кирил Несторов е утвърден за началник, а за оператори, до момента само слушатели, се готвят Николай Йорданов, Тодор Борисов, Евгения Стоева. Кирил Несторов : „От 1949г. започнах работа в НССТ-магазинер, после фрезист. Но все ме влечеше радиото. Материалната база в началото беше няколко ключа, няколко слушалки и един комплект за радиоприемник. На едно околийско състезание през 1951г. станах първенец с 60 знака. Изпратина ме в София за клас „С“. Димитър Петров ни предаваше кодове и съкращения. Като се върнах, ме назначиха като инструктор.

Образувахме съвет към клуба. Заместник-командир по политическата част на тогавашното Военно училище оглави нашия съвет. Такива активисти ползвахме тогава. На 1 февруари 1952г. бях назначен за началник на радиостанция в ОК на ДОСО, но радиоклуб още нямаше. А като няма клуб, какъв началник щях да бъда. Първата ми работа беше да оборудвам две малки помещения, които ни бяха дадени за конструкторска и телеграфна зала. Подадох документи за клубна радиостанция. Кръстих я LZ2KAC. Вече имаше LZ1KAB, следващата по ред трябваше да бъде „КАС“. Такъв беше примерът от другите народно-демократични страни. Но някои другари си кръстиха радиостанциите на техните градове. Например LZ2KST, ама Сталин вече не е Сталин, Варна е. Значи ще увековечаваме името на Сталин. Считах го за неправилно и почнах подред Габрово – LZ2KAD, Елена – LZ2KAE, Горна Оряховица – LZ2KAF и т.н. На всичките съм станал кръстник. “

Спомени на Кирил Несторов

Първите преподаватели по радиотехника в Търновския „Комитет по радиолюбителство“ са Панайот Николов и Геранлиев – и двамата служители в пощата. За това време Геранлиев по късно ще охарактеризира : „Време на нищожна материална и на огромна морална база“ , а Николов ще допълни: “ Време, когато в желанието си да учим другите, сами се учехме“. И наистина – чифт слушалки, едно зумерче с батерийка, няколко негодни вече релета, радиолампи с намалена емисия, бобинки, две-три книжки от списание „Радиосвят“, един окъсан учебник по радиотехника от Гетов… и нищо друго -това е цялата материална част на радиолюбителските кръжоци, провеждани по училищата. Част от „чарковете“ са подарени от друг преподавател Стефан Чолаков, а таблата по радиоконструкторство са изработени от инструктора по радиотехника Николай Пенев. Най изявени обучаеми от кръжоците са Марин Славчев, Веселин Цонев и Владимир Маринов. „Не зная какво е началото на други радиоклубове в страната, но за Търновския решително твърдя, че то е озарено от светлината на необичаем ентусиазъм, на всеотдайност към радиолюбителското дело“. На 11.IV.1952 година десет души -трима пощенци, един офицер, двама радиотехници, двама служители и двама ученици учредяват „Търновския окръжен радиоклуб“ към ОК на ДОСО. Малко след тази дата членовете на клуба са вече 41. Пролетта на 1952 г. Кирил Несторов, Н.Йорданов, Т.Коларов, Марин Славчев и Веселин Цонев с пили и ножици за ламарина подготвят шасито на клубния предавател. Винкелите и ламарините са им дадени от Кръстьо Радославов – директора на завод „Червена звезда“ гр. Дебелец. Под ръководството на К.Тотев , Кирил Несторов – любител радиоконструктор и Косю Бостанджиев – опитен професионалист радиотехник, извършват монтажа на предавателя по схема на Борис Коняров. Около тия „стари майстори“ постоянно сноват 16 годишните Никола Йорданов и Тодор Коларов – момчета за всичко – навий тази бобинка, дай поялника , върви до пощата за една радиолампа GV6…. Монтажът напредва бавно ,поради постоянната липса на един или друг „чарк“, който незбавно трябва да се намери. По време на строежа на предавателя се засилва слушателската дейност на бъдещите оператори. Най активни са Тодор Борисов и Николай Йорданов. На 27.V.1952 се получава разрешителното за LZ2KAC. През лятото предавателя е окончателно завършен и на 5.VIII.1952 На ключа застава Несторов и почти цял ден се опитва да направи връзка като вика CQ. Но не върви нещо… Косю Бостанджиев си прави лека шега – слиза на долния етаж и от един осцилатор го повиква с украински инициал от Киев… . Еуфория. Едва в 18:30 установяват първата радиовръзка с UA3KFB от която получават сравнително добра оценка 569. След това на станцията сядат Николай Йорданов и Граматиков. В последствие оператори на LZ2KAC са Евгения Стоева, Цанка Генчева с клас „С“, Владимир Маринков, Тодор Коларов и първия в страната пионер-оператор клас „С“ Тошо Цанков Митев.

Нови хора в клуба 1953 година се характеризира с увеличаване на материалната база, повишаване качествата на членовете на клуба , на операторите на станцията и слабо повишаване на масовизацията. В клуба пристигат и нови хора привлечени от дейността клубната радиостанция. Например от Габрово идва един пъргав, усмихнат млад човек – Бончо Василев. Завършил средното техническо училище, под вещото ръководство на инж.Коняров той е станал опитен инструктор по радиоконструкторство и радиолюбителство. Незабавно организира курсове по радиолюбителство в различни предприятия – в дърводелската кооперация, в ДИП „Христо Камбуров“, в окръжната болница. Работи неуморно и в клуба – курсове по радиотехника, радиоконструкторство, радиолюбителство. Същевременно е началник на радиостанцията, складажия и конструктор на нови предаватели за радиостанциите в окръга. Намира време и за активна работа в ефира от LZ2KAC, дори до късно през ноща, до 2 или до 3 часа, а понякога и до сутринта. Както говори статистиката 25% от всичките връзки са негови. Курсистите които идват с влак от близките села и градчета, сутрин и си отиват вечер, казват открито: „Искаме Бончо да ни преподава“. „Извънредно деен и общителен“ – не скрива възторгът си от него началникът на радиоклуба Трифон Колев, който също е дошъл от Габрово и е обогатил с организационния си опит и с техническите си познания Търновския радиоклуб.“ Да се награди с диплом за активна дейност“ – решава съвета на радиоклуба. От Свищовско пристига Христо Ценев: „Абе кой е тоя ваш Бончо, дето постоянно го слушам в Деков?“ Христо през 1953 г. завършва търговската академия в Свищов и когато трябва да изкара задължителния стаж, той посочва Търново. И след стажа в ДСК остава завинаги в Търново. Ето какво казва той: „Аз съм радиолюбител от 1950г. и имах линеен приемник , на който с удоволствие слушах работата на LZ2KAC, ту Кирил, ту Трифон, ту Бончо и реших: само Търново, там хората работят“. Помага в работата на КВ секцията на клуба, зам.отговорник е на радиостанцията и постоянен член на клубния съвет. От 1958 излиза е ефир със свои инициал LZ2AA с 50 ватов предавател, който е построил сам. Не бива да пропуснем името на Стойко Дулев, който през 1954 г. става председател на клубния съвет. Той е малко по възрастен /род.1914г./ от Ловеч, началник на Окръжното управление на пощите. Сутрин и вечер той посещава клуба – поощрява с добри думи успехите и с лека забележка критикува неуспехите. Забележителен тактик в човешките взаимоотношения – ръководи клуба по най добрия начин и успехите не закъсняват : от 1955 до 1957 Търновския клуб е първенец в страната в отчитане дейността на клубовете от ЦК на ДОСО. В този период и млади и стари работят усърдно в клуба, постоянно увеличават и закрепват знанията си. В края на 1955 Кирил Несторов се явява на изпит за клас „А“ и го издържа с отличен. Пенчо Пенчев /LZ2AC sk/ и учениците Тодор Коларов и Михаил Бозгунов /LZ2BK sk – ex LZ2LZ, ex LZ1LZ / също издържат изпит за клас „В“ с отличен.

РАДИОКОНСТРУКТОРСТВО За радиоконструкторската дейност на радиоклубовете , кръжоците и курсовете по радиотехника е трудно да се говори за установено начало. Първите зумери , детекторни приемници , после линейни и приемници специално за радиолюбителските обхвати за слушателската дейност, първите предаватели докато се построи първия предавател на LZ2KAC – това е един дълъг път в трудните условия на липса на материали , но много силен ентусиазъм на младите радиотехници замечтани да станат инженери в тази насока. Освен „старите“ в клуба съвсем младите 15-16 годишни Тодор Коларов и Николай Йорданов имат вече по 2-3 години стаж в техниката и направени по няколко конструкции на зумери, приемници.

Показателен за творческата активност на конструкторите е втората окръжна радио изложба проведена през пролетта на 1954г. Добре украсена зала, портрет на А.С.ПОПОВ и конструкци изработени от радиолюбителите : Сложен комбиниран уред изработен от Христо Ненов , работник от ДИП „Васил Коларов“ Габрово. В старателно изработена кутия той е вградил концертен приемник, осцилатор, лампов високочестотен генератор с морзов ключ и модулатор ,портативен лампомер и оутпутметер. Бончо Василев и Марин Славчев са изработили мощен 60 ватов усилвател, освен това Б.Василев представя и УКВ предавател. Кирил Несторов представя своето старателно подготвено табло-учебно помагало на 4 лампов приемник. Четири лампов супер е изработил и Борислав Алексиев от Габрово. Ученикът Тодор Коларов представя своя приемник за любителските обхвати. Другия ученик Н.Йорданов представя своя автоматичен морзов ключ. През 1956 година се откриват 8 нови радиостанции в окръга : LZ2KAV в Дряново с отговорник Илия Пенев, LZ2KHN в Севлиево с отговорник Андрей Андреев, LZ2KAE в Елена с отговорник Петко Петков, LZ2KAJ в Трявна с отговорник Бонка Колева, LZ2KBA- с отговорник Кирил Несторов и LZ2KBS с отговорник Сийка Янчева в Търново, LZ2KAD с отговорник Трифон Колев и LZ2KWD в Габрово. Предавателите на тези радиостанции са построени в окръжния радиоклуб в Търново, от колектива на конструкторската секция под вещото ръководство на Бончо Василев. Направени са 13 предавателя общо през 1955/1956 г.и са раздадени по клубовете. Освен горе споменатите облагодетелствани са и LZ2KAL село Алеково, LZ2KSQ – Свищов , LZ2KBK Павликени. Самодейния радиоклуб LZ2KAV към завода за вагони „Андрей Жданов“ подпомага изработването на шаситата и лицевите панели на предавателите. Ръководството на завода е дало зелена светлина за тези изработки. Предавателите си приличат външно, но вътре имат разлики , най-вече в крайното стъпало в зависимост какви лампи е имало на разположение и за какъв клас /“В“или“С“/ станция е предавателя. А приемници са използвани бракувани от армията – предимно немски, с които е била въоръжена БА по царско време. При подмяната със съветски, отпадналата техника предаватели и приемници са били предоставени на радиоклубовете. Също така изведената за използуване свързочна техника от ТАБСО е била предоставена на клубовете. През 1956/57 г. започва строежа на мощно крайно стъпало за радиостанцията на окръжния радиоклуб – Усилвателя е с крайна лампа ГУ-80- 500 w, и е със сменяеми бобини за обхвата – вероятно поради липса тогава на подходящ превключвател. LZ3CQ :„ Първоначално, крайното стъпало го беше правил някой с една голяма лампа с кръгъл балон, но не даваше голяма мощност и не работеше на обхватите с по-къси дължини на вълните. През пролетта на 1957 г. Николай Писаров и аз се бяхме прехвърлили от Пионерския дворец-LZ2KBS в градския радиоклуб-LZ2KAC и започнахме да се състезаваме в републиканските първенства. Не си спомням кой донесе ГУ-80 и естествено веднага почнаха плановете как ще поставим тази лампа в крайното стъпало. Ние двамата с помощта на Бончо Василев и Кирил Несторов успяхме да намери начин и поставихме лампата в стъпалото. Голям проблем беше да се намери хубав превключвател (все някакви бакелитови или текстолитови се появяваха) и решихме да сложим сменяема бобина.rnСтъпалото тръгна, започна да се настройва и с негова помощ да достигнем звание майстор на спорта.rnАз помня стъпалото до 1961 година, когато завърших средно образование и напуснах града.rnLZ3CQ “ Този предавател с ГУ80 продължи да съществува до около 1970 – интересното e, че разрешителното беше за 980 вата правотокова мощност в крайното стъпало. /инфо от LZ2SA/ Паралелно с направата на предавателите се правят и приемници и предаватели за „лов на лисици“ за 3,5 MHz – усвоява се и двуметровия обхват. YL и XYL в клуба Още със самото създаване на клуба се включват жени и девойки да изучават радиосвързочното дело. Обучават се на морзовата азбука, изучават радиотехниката.

Юбилейни инициали: LZ9CWY – IX СВЕТОВЕН МЛАДЕЖКИ ФЕСТИФАЛ – СОФИЯ 1968 LZ13CWT LZ40KBA